Tag Archives: пътеводител

Пътеводител на пътника в БДЖ

Бележка: Вземи автобус. Наеми кола. Купи си колело. Пътувай на стоп. Иди пеш. Влачи се по корем.
Добре де, както искаш.

Айбури’с супер-дупер НПСД* пресс представя:

*ненадеждна, подвеждаща, субективна дезинформация

Пътеводител на пътника в БДЖ

/for dummies/

Ти си бизнесмен, на когото деловите ангажименти налагат да пътува?
Ти си ентусиаст, решен да опознае красотите на родината?
Ти си авантюрист, жаден за нови приключения?
Ти си мазохист, готов да си причини всичко?
БДЖ е точно за теб!

Началото.
Набелязване на маршрут.
В този случай крайно безполезен е пътеводителят в сайта на БДЖ.

Освен, че изобилства на некоректна и неточна информация, той има навика демонстративно да изпада в състояние на „Профилактика“, тъкмо когато решиш да провериш подробности за избрания влак.
Информация на която можеш да се довериш: дължината на пътя, цената на билетите, прикачванията.
Информация, която е по-добре да провериш на гарата или по телефона: часът!

Бележки:
1. Никога не забравяй за Стара планина.
Вероятно си метнал едно око на картата? Градовете изглеждат ужасно близо, нали? Е, да, ама по средата на китната ни родина китно се е намърдал един огромен камънак, който освен, че удължава пътуването с 2-3 часа, го прави по-екстремно, тунелено и тъмно и от влакче на ужасите. Ако попаднеш на /не/правилните спътници – и далеч по-ужасяващо.
2. Ако не знаеш къде да отидеш, отиди във Варна.
3. Ако знаеш къде да отидеш, ти си безумно скучен и ме дразниш.

Избиране на влак.
Просто е:
Ако си падаш по силните усещания, избери си пътнически влак. /ПВ/ Те са побъркващо бавни, побъркващо мръсни, побъркващо шумни и навярно именно заради това са пълни с притеснителни хора с явно поразклатено психическо здраве. За да е преживяването още по-вълнуващо, вземи си нощен влак през зимата – най-вероятно осветлението и отоплението няма да работят. Няма нищо по-екстремно от това, докато зъзнеш в купето и си грееш пръстите на клечка кибрит, тишината да се раздере от див рев „билети и карти за проверка“ и върху ти да падне сноп светлина от фенерче. Следва рев: „Във влакът не се пуши!“, естествено. Чувстваш се като избягал затворник.
Ако си поне отчасти нормален, разумен човек, вземи Бърз влак /БВ/ или  Ускорен Бърз влак /УБВ, като ‘убав/

На гарата.
Купуването на билета:
Билети не се продават 5 минути преди тръгване на влака. Ти отиди поне половин час по-рано – предвиди време лелята зад гишето да приключи телефонния си разговор, обсъждането на вчерашната сапунка с колежката от съседното гише, кръстословицата си, скубането на веждите си или каквото там прави.
Ако ти каже „Хайде, влакът тръгва!“ не й вярвай.
Ако ти изцъка неколкократно и шумно, това не означава абсолютно нищо.
Ако те погледне изпод вежди и възкликне „Какъв влак в три и половина?“, то значи, тъпак такъв, не си ме послушал и си се доверил на информацията в сайта на БДЖ.

Проверяването на билета:
Това е важно. Дори при почти перфектната, непробиваема, непогрешима система на БДЖ „Провикни се до съседното гише да запазят места, звънни по стационарния, запиши на листче“, от време на време се случват грешки. Провери дали имаш прикачване и дали билета е за правилното място. На кой коловоз пристига влакът, кой знае защо, на билета не пише.

Чакането на влака:
Влаковете закъсняват. Въоръжи се с търпение, книга и цигари. Не, изобщо не ме интересува дали пушиш. Това е най-бързия,  доказан метод за призоваване на влак – запали цигара и влакът моментално ще пристине.

Във влака.
Честито, моето момче/момиче, вече си вътре!
Избиране на купе:
Минал си се. Влаковете с некупейните, автобусно-организирани вагони изискват къде-къде по-малко социализация.

Както и да е, седиш в коридора с огромен сак в ръка и се оглеждаш. Спри. В никакъв случай не се оглеждай. Не се усмихвай нервно. Не кърши ръце. Селските були** са като уличните кучета – надушват страха.
** те не са непременно от село, нито са непременно були. Ще ги познаеш по аурата, пропита с плебейски битовизъм, подрънкващите платнени торби, пълни с буркани и празния поглед. Тези същества, изпълзели от геената огнена, обикновено пъплят по коридорите, хващат те за ръка и възкликват: „ау, м’че, как приличаш на внука ми/внучката ми! Да не би да се казваш Спиридон/Тодорка?“. Ако това ти се случи, в никакъв случай не им отговаряй. Особено, ако се казваш Спиридон/Тодорка. Ще последва: „Ще ми помогнеш ли с багажчето?“, на което ти като добро дете ще отвърнеш: „Ама разбира се.“ и в този момент си загубен. Вече си роб на селската буля доживот, или поне до края на пътуването. Подготви се за избиране на купе, подобаващо на вкусовете й („сложи ги тука, а тъй, ама не, то тук много духа“ или „а, ей тука е добре, ама не, то тук много пече“), разнасяне на бурканите из целия влак, а когато най-после се настаните – пространен разказ за внуците й, децата й, съпруга й, лека-му-пръст, младежките й години, простия живот на село, пък сега днешните млади, отново внуците й, отново… да, кръгът се затваря.
Ако случайно си избегнал атаките на селските були, без нанесен демидж, то ти определено заслужаваш да качиш левъл. Избери си купе. Не бъди претенциозен. Според теорията на вероятностите, от осем души в купе, поне един винаги смърди нетърпимо на чесън. Гледай само да не си ти, иначе се върни към 3 от „Началото“.
Отвори вратата на купето. Вратите се отварят трудно, понеже пътникът трябва да страда. Не питай има ли свободни места, не поглеждай никого в очите и, за бога, не се усмихвай. Освен ако не искаш да се запознаеш подробно с дестинацията на всеки от спътниците си, защо отива там и какво мисли за съвременната образователна система. Има минимална вероятност да попаднеш на весела компания с бира и китари, но нека спазим песимистичния тон и не се спираме на нея.

За пропусналите точката с купуването на билета:
Каквото и да си мислиш, да се пътува без билет в БДЖ не е лесно. Да се правиш на заспал не помага. След въпроса от страна на контрольорката „На вас проверих ли ви билета“ и твоето колебливо „Мда“, обикновено следва: „Я да видя!“. След това се оказваш някъде навън, по средата на нищото със сак в ръка.
Слушала съм истории за пътуване Варна-София в тоалетната, но аз лично предпочитам да дам 20 лв. и да не се приближавам до тоалетните във влаковете***.
***геената огнена, от която вероятно изпълзяват селските були**.

Слизане:
Ако не си сигурен коя е гарата, можеш да питаш някой от хората в купето. С това обаче рискуваш да си навлечеш техните лични истории™. Иначе, когато влакът забави, можеш да се огледаш за други влакове с табели (например, ако табелата на спрелия на съседните релси влак е „Варна-Карнобат“, то най-вероятно, но изобщо не абсолютно сигурно, си в Карнобат.) или за стълбове, сгради, изобщо каквото и да е, на което може да има надпис, примерно „гара Кочериново, пост 1“. В крайна сметка, влакът стига и до самата гара, на която обикновено има табела, която е напълно закрита от клони.

Е, късмет. Ако оцелееш, драсни два реда. Ако не оцелееш, непременно драсни два реда и кажи как е там.

Advertisements

6 Коментари

Filed under Из България