„Приказка за магьосници, физици и дракон“ – трейлър

Мили Текелиева и аз ви предлагаме кратка анимация по началото на трета глава от „Приказка за магьосници, физици и дракон“. Крал Улрих е безкрайно отегчен, защото не може да упражнява любимото си хоби – опустошаването на съседните кралства. Съседни кралства просто няма – Улрих, без да си даде сметка за последствията, е завладял целия свят. Решението е ясно – трябва да се прехвърли в друг свят, през дупка в пространст… пространстено-времевия конуут…. контуу… а бе, през една от онези дупки, в които придворния жрец постоянно се пъха.

На корицата на книгата ми има дупе (+ конкурс!)

Уважаеми сънародници,
Скъпи приятели,
Мила мамо,

Представям ви корицата на дебютния си роман, „Приказка за магьосници, физици и дакон“ и неговото дупе:

Ето какво написа за романа (но не и за дупето) Христо Блажев от Книголандия:

Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се консумира с много хумор. Точно такова пиршество ви очаква и в Света на дракона, където всички благоденстват под мъдрото управление на Шефа и само за разнообразие си спретват по някой бунт, за да не губят революционна форма.
Основно занимание на магьосниците в Света на дракона е да се притесняват за разходите около отглеждането на държавния дракон (и за това, че съсипва рододендроните), а техните колеги – многознайковците от Клуба на физиците и астрономите, са впрегнати в адски важната задача да открият как многообичаният престолонаследник Балтазар да се сдобие с какви да е магични сили. Срещу тях работи сопнатата вещица Интуиция, а важна роля имат един слабопаметен сфинкс, съседката Станка, видна специалистка по сапунките, цял куп богове от различни митологии, един верен стражник и неизбежния набор враждебни роднини, суетна ламя, влюбчив змей и принцове, няколко броя – въобще всичко, нужно за една забавна литературна бъркотия.

Но да се върнем към съществената част. След кратка справка беше установено, че в самата книга, думите „седалище“, „дупе“, „задник“, „гъз“ и дори „nadegus“ присъстват точно нула пъти. Защо тогава присъстват на корицата? Единственото възможно обяснение е, че задниците са съществена част от художественото оформление на всяка съвременна класика. В крайна сметка, те са на кориците на книги като:

„Властелинът на пръстените“

„Дон Кихот“

и дори „Городст и предразсъдъци“

… ама как така това не са оригиналните корици? Нима намеквате, че съм ги фалшифицирала? Долна клевета!

И все пак, за да са доволни пуританите, обявявам КОНКУРС за цензуриран вариант на корицата! Победителят ще получи книга с автограф от автора, както и тематична статуетка, специално подбрана от страната на неизгряващото слънце – Шотландия.

Кориците си изпращайте на astrayne -at- gmail.com
на Фейсбук страницата ми – https://www.facebook.com/genoveva.detelinova
или в коментарите към този пост

Ето няколко примера:

или

Като бонус ви предлагам и снийк-пийк към лимитираното издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“ за възрастни:

Екслузивен цитат, специално подбран за читателите на този блог:

„Косата й беше кестенява, като банан, оставен на слънце прекалено дълго. Кожата й беше бяла като мляко с ориз.
– О, Петуния! – възкликна той пламенно. – Искам дългите ти пръсти да галят моя сфинктер!
– О, Фернандо! – промълви тя стеснително. – Какво е сфинктер?
– Не знам – отвърна Фернандо, който едва бе изкарал тройка на матурата по биология – но ми звучи мръсно.“