Me

Аз се плаша от бели листи. Не че изхвърчам от стаята с писъци, озъртайки се през рамо като в евтин хорър (естествено, че психопатът с брадвата е още там, тъпак такъв) Просто ме плашат. Обикновено ги неутрализирам с някоя глупост. Ей така:

Тин-ти-ри-ти-ра-рам,

чорапът си е мой

и няма да го дам.

, или ги ръчкам с химикала, докато се предадат. Наясно съм, че това не може да продължава така и трябва или да преодолея фобията си, или да си намеря друго хоби. Понеже писането, съпроводено с ръчкане и идиотски стихчета на всяка страница е всичко друго, но не и професионално. Историите за великите писатели включват изблици на вдъхновение, писане на цели глави на един дъх и, евентуално, абсент, но не съм чувала досега някой да си е пробивал дупки в листа с химикалката и да е пил портокалов сок Капи. Подобно поведение би отивало повече на някоя мижитурка, продавачка на нокторезачки за крака, дизайнер на накрайници за прахосмукачки или отговорник-човешки ресурси (каквото и да е, по дяволите, това. звучи като „отговорник канибализъм“) Някоя от тези професии би паснала, освен на ирационалната фобия, на нетърпимото ми многословие. Ще пиша по цял ден и ще рецитирам на нокторезачките, прахосмукачките или кървящите човешки крайници. Ще си имам три котки, съответно – Хипертония, Ихтиозавърина и Епикур, ще нося само лилаво и оранжево, и веднъж годишно ще си позволявам почивка на море. Страхотно.

… два абзаца глупости. А сега, та-та-та-там, свръхбързо представяне, за да добие тази страница смисъл:

Казвам се Геновева, родена съм на 24ти Декември, като Леми от Моторхед и Исус, преди 17 години, във Варна. Официално живея в Шумен, тоест когато ме питат къде живея, съвсем официално заявявам „В Шумен“ и премълчавам колко време точно прекарвам в Шумен. Обичам да пътувам, чувствам държавните железници като свой трети дом, освен това обичам прогресив рок и траш метъл, фентъзи и фантастика, кафе, синьо и психеделия, рисувам с въгленови моливи, пиша с много действие и малко описание, спя с плюшена овца. Това последното не знам защо го казах.

Мерси.

Сега мога да си продължа с нахвърлянето на произволни думи. Предполагам, че до тази част на текста са стигнали само най-търпеливите и издържливите. Още много ще ни изоставят по пътя, а в самия край навярно ще оцелее само един. Като се има предвид, че аз го пиша, познайте от три пъти кой точно.

Между другото, мразя изрази от типа на „като се има предвид“, „взимайки предвид факта“ и „между другото“. Мразя и „от типа на“, като се замисля. „Като се замисля“ също е особено неприятно. А „особено“ е най-паразитния епитет евър. „Евър“ е досадна и абсолютно ненужна чуждица! Не си падам и по удивителни. Особено комбинирани с въпросителни. Неща като: „Къде отиваш?! – попита тя с апломб“ са натрапчив признак на творческо безсилие. Искам да хвана молива и да драскам, да драскам, да драскам, пък ако ще цели пълчища от бездарници да ми се нацупят синхронно.

Имам си атрибути вдясно. На страницата, искам да кажа. В менюто за редакция. Не знам благодарение на чие преводаческо провидение съм се сдобила с меню „Атрибути“, но явно това е мястото за полезни съвети. Например да си направя подстраница за любимото куче. А аз дори нямам куче. Озадачаващо.

Както и  да е. Накрая оцеля само един.

Ха!