Me

Аз се плаша от бели листи. Не че изхвърчам от стаята с писъци, озъртайки се през рамо като в евтин хорър (естествено, че психопатът с брадвата е още там, тъпак такъв) Просто ме плашат. Обикновено ги неутрализирам с някоя глупост. Ей така:

Тин-ти-ри-ти-ра-рам,

чорапът си е мой

и няма да го дам.

, или ги ръчкам с химикала, докато се предадат. Наясно съм, че това не може да продължава така и трябва или да преодолея фобията си, или да си намеря друго хоби. Понеже писането, съпроводено с ръчкане и идиотски стихчета на всяка страница е всичко друго, но не и професионално. Историите за великите писатели включват изблици на вдъхновение, писане на цели глави на един дъх и, евентуално, абсент, но не съм чувала досега някой да си е пробивал дупки в листа с химикалката и да е пил портокалов сок Капи. Подобно поведение би отивало повече на някоя мижитурка, продавачка на нокторезачки за крака, дизайнер на накрайници за прахосмукачки или отговорник-човешки ресурси (каквото и да е, по дяволите, това. звучи като „отговорник канибализъм“) Някоя от тези професии би паснала, освен на ирационалната фобия, на нетърпимото ми многословие. Ще пиша по цял ден и ще рецитирам на нокторезачките, прахосмукачките или кървящите човешки крайници. Ще си имам три котки, съответно – Хипертония, Ихтиозавърина и Епикур, ще нося само лилаво и оранжево, и веднъж годишно ще си позволявам почивка на море. Страхотно.

… два абзаца глупости. А сега, та-та-та-там, свръхбързо представяне, за да добие тази страница смисъл:

Казвам се Геновева, родена съм на 24ти Декември, като Леми от Моторхед и Исус, преди 17 години, във Варна. Официално живея в Шумен, тоест когато ме питат къде живея, съвсем официално заявявам „В Шумен“ и премълчавам колко време точно прекарвам в Шумен. Обичам да пътувам, чувствам държавните железници като свой трети дом, освен това обичам прогресив рок и траш метъл, фентъзи и фантастика, кафе, синьо и психеделия, рисувам с въгленови моливи, пиша с много действие и малко описание, спя с плюшена овца. Това последното не знам защо го казах.

Мерси.

Сега мога да си продължа с нахвърлянето на произволни думи. Предполагам, че до тази част на текста са стигнали само най-търпеливите и издържливите. Още много ще ни изоставят по пътя, а в самия край навярно ще оцелее само един. Като се има предвид, че аз го пиша, познайте от три пъти кой точно.

Между другото, мразя изрази от типа на „като се има предвид“, „взимайки предвид факта“ и „между другото“. Мразя и „от типа на“, като се замисля. „Като се замисля“ също е особено неприятно. А „особено“ е най-паразитния епитет евър. „Евър“ е досадна и абсолютно ненужна чуждица! Не си падам и по удивителни. Особено комбинирани с въпросителни. Неща като: „Къде отиваш?! – попита тя с апломб“ са натрапчив признак на творческо безсилие. Искам да хвана молива и да драскам, да драскам, да драскам, пък ако ще цели пълчища от бездарници да ми се нацупят синхронно.

Имам си атрибути вдясно. На страницата, искам да кажа. В менюто за редакция. Не знам благодарение на чие преводаческо провидение съм се сдобила с меню „Атрибути“, но явно това е мястото за полезни съвети. Например да си направя подстраница за любимото куче. А аз дори нямам куче. Озадачаващо.

Както и  да е. Накрая оцеля само един.

Ха!

22 responses to “Me

  1. …и този един съм аз, а не ти.
    Ха! :Р

  2. И понеже съм идиот, и забравих да кажа.
    Трябва да допълниш изречението:
    „…родена съм на 24ти Декември, като Леми от Моторхед и Исус, и бащата на Теди“ :Р (айде сега да видим ейчтиемел кода правилно ли стана).
    Сега се чувствам напълно удоволетворена като професионален спамър след добро о-спам-яване на блог.

  3. By the way, искаш ли да те сложа в blogroll-a си? Читателите ти ще се увеличат с двама-трима годишно… 😄

    • Двама-трима, но психически подготвени! 😄 Не като сериозното (почти двуцифрено число!) количество неориентирани, объркани хора, които попадат тук периодично.

  4. Ок тогава, само че ако се появят разни въодушевени от критиката да бълват тъпотии спамери, ти си си виновна. 😉 И мерси, че мяташ по едно око (може би и по две, както казва Гандалф?) на моя крайно откачен блог.

  5. Анонимен

    Озадачаващо хубав блог. Последните оцелели май станаха много… брой ме.

    • … все още ли си окей? Може пък да има седем дни инкубационен период, преди да те покоси Абсолютното Озадачаване.
      Благодаря, иначе, с един инкубационен период закъснение. =)

  6. Хаха, и аз устисках до края 🙂 дори нямам идея къде те намерих, но след това описание тотално те заобичах. Давай в тоя дух :Р

    • Ту ноу ноу ноу хър ис ту лов лов лов хър…

      И аз те обичам! (не те познавам, но съм любвеобилна.) Ще ти мятам по око на блога, би афрейд. (=

  7. НАСТОЯВАМ след последния си коментар да стана тролка!

    • Не мога да ти помогна, тва би било срещу всички природни закони.
      Но ако много държиш, мога да пробвам да те превърна в жаба?

  8. не ща жаби. не обичам жаби. мразя жаби. никакви крастави гнусни воднисти аргх неща около мен, мерси.
    лошо ти!

  9. Поздрави!

    Знам те само от творчеството ти – ъм, ако мога да нарека така 2 (двата) твои разказа, които съм чел, един като жури в Копнежа и един във втория том на Златния Кан, който Шадоуденс ще рецензира, – но преди малко прегледах и блога ти. You’re brilliant :)))

    Емо/Трип

    • Здрасти! И благодаря.
      Не ги наричай „творчество“, моля. =)
      Аз пък те знам от ревютата ти. И да, от онези подли същества съм, които преди всеки брой стискат палци да ти се паднат боклучавите книги. Подозирам, че това ми трупа лоша карма. Ще се преродя в хлебарка. Нещо ново на Пощаков няма ли да излиза, м?
      И благодаря за ревюто на „Курс по творческо писане“, страшно ми помогна. Чакам си това на Кановете. =)

  10. Благодаря за благодарностите! Здрасти! (пак)

    За творчеството, ок – затова питах дали може, сори ако при споменаването на думата в главата ти е блеснал образа на Дора Габе по кюлоти, разцъфнала в творчески екстаз

    (…в моята точно това се случи сега и мисля, че никога няма да използвам тая дума отново…)

    Хлебарки много, аз бих те превърнал в гъгрица или бръмзел (…не зная какво значат тия думи, но звучат някак творчески! (…аааргх, Дора Габе…)…)

    Иначе и аз се забавлявам неистово като пиша ревюта на тия книги – не ме слушай, че се оплаквам, толкова е забавно да плюеш обосновано по заслужено тъпи тв… книги и филми – и се надявам да не си се смея само аз на глупостите 🙂 Ти във форума участваш ли между другото?

    Иначе ревюто на Кановете не се очертава много ласкаво, но ти си високо в класацията ми 🙂

    • Аз пък като чуех „творчество“, си представях Иван Вазов, който търчи след мен с „Люлякът ми замириса“ в ръка и рецитира вдъхновено. Сега, благодаря ти, си представям Иван Вазов по кюлоти. Заслужаваш да се преродиш в чинчила или тапир заради това, сериозно.
      … и няма нищо по-творческо (по дяволите) от чинчилата, с тази алитерация. „Гъгрица“ ми звучи като автор на евтини трилъри, а „бръмзел“ определено пише любовни романи с еротичен елемент.
      Забавляваш се неистово? Егаси деструктивния тип. Не, да ги плюеш после сигурно е забавно, обаче да ги четеш тези (кюлоти!)… неща си е чиста проява на мазохизъм. Но вършиш благородно дело и всички сме морално с теб.
      Във форума скоро се регистрирах, но основно чета. Ръфлек ми е ника.
      А за Кановете – първо, пак благодаря и второ, и аз не съм очарована от тях. Нито пък от съставителите. Разкатай ги. =)

  11. Да, да ги поразкатая възнамерявам – има от смешно-тъжни през тъжно-мазохистични до мазохистично-самоубийствени неща вътре…

    Единственото, което ме спасява по време на четенето на кюлотите, рецитиращи в цъфящ екстаз „Люлякът ми замириса“, докато ме гонят през ръжта, са всички тези думички от бъдещата рецензия, които се нижат щастливо в главата ми. За съжаление повечето ги забравям и никой никога няма да се наслади на паралела ми между Р.А. Салваторе и полинезийския гол муфлон в размножителен период….

    Честно казано, духовно се отъждествявам повече с тапира и своеобразната му муза, но пък ушите на чинчилата са секси, така че мисля да Ги питам като му дойде времето дали не мога да се преродя в незаконния и чудовищен продукт на извънбрачната им афера. Секси ушите не са за изхвърляне, имат си мъхеста козинка and everything….

    P.S. Oбещавам да спра да спамя вече 🙂

  12. Недейте, бе, тамън ми стана забавно! Айде да си говорим за бъдещи творчески планове? *лукава усмивка*

    • Знаех си, че мога да разчитам на теб.
      (понеже си помислих нещо като „По дяволите, винаги така става и накрая си спамя сама“. Тъкмо щях да потъна в самосъжаление, но не – Алекс сейвс дъ дей!)

      Сподели бъдещите си творчески планове!

  13. адамчо

    schiz..a 😀
    интересно е как се разминават без пресечна точка кривите линии на възгледите ни, ха*, а едно време като че ли бях съгласен с тебе за доста неща. и все пак хубаво е да чета кви ги пишеш. (неофициално: de facto пиеш ли бира?)

    p.s. имаш две кутийки под полето за коментари „Notify me of new posts via email“ и „Известявай ме за последващи по ел. поща“. срам ме е да отбележа и двете…

    * тука дълго се чудех какво междуметие да сложа, приеми, че съм сложил нещо по-уместно по твой избор.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s