Category Archives: Книги

На корицата на книгата ми има дупе (+ конкурс!)

Уважаеми сънародници,
Скъпи приятели,
Мила мамо,

Представям ви корицата на дебютния си роман, „Приказка за магьосници, физици и дакон“ и неговото дупе:

1479713_10151750645906497_1245045225_n1.jpg

Ето какво написа за романа (но не и за дупето) Христо Блажев от Книголандия:

Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се консумира с много хумор. Точно такова пиршество ви очаква и в Света на дракона, където всички благоденстват под мъдрото управление на Шефа и само за разнообразие си спретват по някой бунт, за да не губят революционна форма.
Основно занимание на магьосниците в Света на дракона е да се притесняват за разходите около отглеждането на държавния дракон (и за това, че съсипва рододендроните), а техните колеги – многознайковците от Клуба на физиците и астрономите, са впрегнати в адски важната задача да открият как многообичаният престолонаследник Балтазар да се сдобие с какви да е магични сили. Срещу тях работи сопнатата вещица Интуиция, а важна роля имат един слабопаметен сфинкс, съседката Станка, видна специалистка по сапунките, цял куп богове от различни митологии, един верен стражник и неизбежния набор враждебни роднини, суетна ламя, влюбчив змей и принцове, няколко броя – въобще всичко, нужно за една забавна литературна бъркотия.

Но да се върнем към съществената част. След кратка справка беше установено, че в самата книга, думите „седалище“, „дупе“, „задник“, „гъз“ и дори „nadegus“ присъстват точно нула пъти. Защо тогава присъстват на корицата? Единственото възможно обяснение е, че задниците са съществена част от художественото оформление на всяка съвременна класика. В крайна сметка, те са на кориците на книги като:

„Властелинът на пръстените“
19

„Дон Кихот“
142584z

и дори „Городст и предразсъдъци“
103733z

… ама как така това не са оригиналните корици? Нима намеквате, че съм ги фалшифицирала? Долна клевета!

И все пак, за да са доволни пуританите, обявявам КОНКУРС за цензуриран вариант на корицата! Победителят ще получи книга с автограф от автора, както и тематична статуетка, специално подбрана от страната на неизгряващото слънце – Шотландия.

Кориците си изпращайте на astrayne -at- gmail.com
на Фейсбук страницата ми – https://www.facebook.com/genoveva.detelinova
или в коментарите към този пост

Ето няколко примера:

turism

или

hranene

Като бонус ви предлагам и снийк-пийк към лимитираното издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“ за възрастни:

нюанса

Екслузивен цитат, специално подбран за читателите на този блог:

„Косата й беше кестенява, като банан, оставен на слънце прекалено дълго. Кожата й беше бяла като мляко с ориз.
– О, Петуния! – възкликна той пламенно. – Искам дългите ти пръсти да галят моя сфинктер!
– О, Фернандо! – промълви тя стеснително. – Какво е сфинктер?
– Не знам – отвърна Фернандо, който едва бе изкарал тройка на матурата по биология – но ми звучи мръсно.“

Advertisements

5 Коментари

Filed under Книги

Как не се пише книга

или „Как да стане така, че колкото и време да отделим, в крайна сметка, да не напишем книга“.

Осъзнавам, че далеч не съм специалист в областта (с моя близо тригодишен творчески път и една година опити, посветени специално на (не)написването на книга). Изобщо не мога да се меря с всички, които са стигнали единствено до етапа „О, аз винаги съм искал да напиша книга“. Затова пък, ако и вие като мен, не сте успели да се ограничите с едното желание и все ви влече към химикалката/клавиатурата, аз съм насреща – давам една година гаранция за ненаписване на книга.

Не знам защо би ви било да не напишете книга за една година, това си зависи от вас. Във всеки случай, препоръчвам това ръководство на всеки, който смята, че фен-фикшъните по Twilight са една наистина свежа идея, на всеки, когото мама, тате и учителката по литература са уверили, че има какво да каже на света, и на всеки, чийто читателски опит се изчерпва с „Под игото“ и „Приключенията на Моливко и Сръчко“.

(ако сте очаквали да намерите писателски съвети тук – ами няма. Марш в книжарницата за „За писането“ на Стивън Кинг и „Курс по творческо писане“ на Йосип Новакович)

И така,

Как не се пише книга

It takes an awful long time to not write a book.

Douglas Adams

1. Не пипайте химикалка. Не. Не, казах. О, по дяволите! Защо не ме слушате? Нищо няма да стане така, нищо!

2. Не приближавайте химикалката до лист. Не. Не бе! Ама вие изобщо не разбирате от дума, а?

3. Не пишете. Рисувайте маргаритки, смятайте десетичния еквивалент на пи, правете каквото щете, само не пишете.

4. Все пак започнахте да пишете, нали? Е, мисля, че сега е подходящия момент да си вземете нещо за пиене. Определено ви се пие нещо. И ви се хапва. Що не си спретнете една плодова салата? И да си бучвате по някой резен портокал, докато пишете? Нямате портокали? Непременно идете до магазина да си купите!

5. Добре, разбрах, не ви се ядат портокали. Значи със сигурност ви се пишка. Не смейте да ми възразявате, пикае ви се! Пиш пиш пиш пишшшшш. А сега?

6. Налели сте си нещо за пиене, посетили сте тоалетната, време е да се върнем към листа? Не! Не се връщайте към листа. Мисля, че на връщане от тоалетната е добра идея да проверите дали някоя крушка не трябва да се смени, дали няма мръсни чинии в мивката и дали някоя стая няма нужда от пребоядисване. Изобщо, моментът е подходящ да отметнете някое отдавна отлагано домакинско задължение.

7. Нямате домакински задължения? Чудесно. И все пак, в тая стая не е ли твърде светло за писане? Я спуснете щорите. Е, не, става твърде тъмно. Що не дръпнете пердетата? А, супер. Вижте какъв красив слънчев ден. Хората се разхождат, смеят се и се радват на живота, а вие – социопати гадни – сте се затворили тук и ще ми пишете! Излезте малко на въздух, звъннете на приятели, разходете се. Ще пишем утре. Утре вече, непременно.

6 Коментари

Filed under Книги

Аз съм млади гласове.

Миналата сряда е излязъл алманахът  ФантАstika 2008. Срещу 17 лева в книжарниците (с отстъпки в онлайн Пингвините, Хеликон и Books.bg), или 10 в клуб „Иван Ефремов“ можете да се сдобиете с ето тази красота:

Дотук с кратката информационна справка. Работата е там, че след бърз преглед на съдържанието,открих три неща: първо, има Нийл Геймън (Той си е моя автор. Обаче още не знае.) и Лукяненко, както и един куп български автори, на които се каня да обърна внимание откакто се намърдах в редиците им. Второ, има картинки. Трето, има ме и мен. Това беше очаквано, изненада ме името на раздела ми:

(…)

Млади гласове:
Драконът и портокаловия сок – Геновева Димова (II награда на Аргус 2008)

(…)

Смущаващо ми се стори това „млади гласове“ – моментално ми навя образа на олигавено хлапе в проходилка, с уста омазана цялата в пюре, зинала насреща ти широко, чак се виждат сливиците, и произвеждаща кански писъци. Няколко мига по-късно, когато пищящото хлапе благоволи да се оттегли със своята проходилка от главата ми, осъзнах и че съм единствена в този раздел. Тоест, не съм просто млад глас, аз съм млади гласове. Два? Няколко? Много млади гласове. Шизофренията ми е официално установена, документирана, публикувана и снабдена с ISBN. Не е ли просто велико? Особено предвид факта, че в алманаха ми е първата официална публикация. За първи път си виждам името напечатано на нещо различно от сметка за телефон, списък на наказаните от съвета ученици или грамота за участие, дадена на олимпийски принцип.

Приемам  поздравления под формата на кафе, кафе, много кафе и евентуално още кафе. В замяна ще ви подпиша книгата, може дори да я подпиша няколко пъти, при това (ако се справите успешно с доставянето на необходимото количество кофеин) с треперещи ръце и светещ поглед. Иначе, разказът можете да прочетете тук (download или html вариант) Но така ще изпуснете невероятната възможност да купите кафе на обещаващ млади гласове.

9 Коментари

Filed under Книги