Чукундур.

Нямам никаква идея за какво ми е блог. Тоест, имам идея за какво са блоговете по принцип, но защо, по дяволите, и аз самоотвержено се хвърлих в кюпа публикуващи онлайн си остава загадка. Имах напълно задоволително обяснение защо нямам блог, когато, такова, нямах блог: първо, имам си достатъчно неща за писане, по които трябва да работя и не мога да си позволя да губя време в писане в блог; и второ, от думата „редовно“ се изприщвам. А нередовен блог е като… нещо неприятно (категорично отказвам да хабя творческа енергия в измисляне на подходящи сравнения. да хабя и време и творческа енергия би било като да… о, по дяволите.)

Колкото до абсурдния ник… повечето блогърски ръководства, на които съм попадала, съветват да си избереш лесен за запомняне, кратък ник. Страхотно, но след часове, часове, изпробване на различни лесни за запомняне и кратки никове, всичките заети, вече изнервена до крайност и с леко налудничав поглед, си казах „стига“ и прибегнах до добрите стари учебници по медицина. Другия вариант беше да използвам метода „кръсти се на някой предмет на бюрото“, обаче предишния ден си бях подреждала бюрото (какъв е шансът да се случи това?) и изборът ми за ник се ограничаваше до laptop (заето), list (навяващо нежелани поетични асоциации) и himikalka (клише) И така, запрелиствах някаква глава за аномалии при оцветяването и скоро се сдобих със schizochromatic в wordpress. „schizo“ като „шизо“ и „chromatic“ като… ами, като „хроматичен“. Аз не се сещам за друга дума, в която да има две „ch“, които се четат като „k“ и едно „т“, което изниква незнайно от къде.

По подобен начин си кръстих и този пост, въпреки съвета „избирайте подходящи заглавия на постовете, за да улесните читателя“. Категорично отказвам да улеснявам читателя. Нека страда. Със заглавия, нямащи връзка с поста и никове като „скитзъкроматик“, ха!