Будапеща II

Днес ще прекаля със снимките. Само предупреждавам.

08.06.2010

На осми станах рано, взех си карта и си съставих реалистичен туристически план – набелязах си няколко близки една до друга забележителности, а пътят до тях по груби сметки трябваше да ми отнеме максимум час и половина, плюс загубването.

Е, невероятно но факт – не се загубих. Проблемът този път беше в мащаба на картата. То си пише, че един сантиметър е равен на един километър, но кой ли ти гледа. Моите „близки една до друга забележителности” се оказаха на два-три километра разстояние една от друга. И като прибавим навикът ми да се отклонявам от предварителния план: „а, ама той парламентът е само на два километра, непременно трябва да се отбия до него”, обиколката ми отне доста повече време от предвиденото и ме докара до пълно отчаяние. И за да не решите, че съм някое изнежено мрънкало – температурата, според едно от таблата на улицата, беше 42 градуса. По Целзий.

Можех да си спестя поне един час вървене, ако не бях такъв инат. Работата е там, че вместо да катериш баирите до стария град, можеш да хванеш “Budavari Siklo” – влакчета, които те качват до горе. На мен идеята ми дойде твърде туристическа. Един автобус с голям надпис “Sightseeing Tour” тъкмо беше стоварил голяма група възрастни германци пред гишето за купуване на билети. Имаха си екскурзовод, който вървеше най-отпред, вдигнал чадър. И купуваха сувенири, по дяволите!

По пътя нагоре също се отклоних, този път следвайки табела „към цитаделата”. Прозвуча ми впечатляващо. Добре, че срещнах една разочарована японка с огромен фотоапарат, която се връщаше, и я попитах какво има там. „А, само някаква статуя”. Реших да се придържам към първоначалния план. И най-накрая, след цял ден вървене в пека, се добрах до крайната дестинация – площада с Рибарския бастион и църквата на Матяш.

Оказа се невероятно красиво. От онези места, които те поразяват. Спираш и мигаш, с леко отворена уста и невярващ поглед. Ако бях сама, бих се почувствала тъпо, но се намерих в компанията на германските туристи, които си мърмореха възклицания на немски: „Аа, вундаба.”

Бастиона беше ужасно странен в архитектурно отношение. Ослушах се и се примъкнах към една група туристи, чиито екскурзовод говореше на английски. Рибарският бастион бил построен в края на деветнайсти век в неоготически и неокласически стил. Седемте кули символизирали седемте унгарски племена, заселили се в Панонската низина в края на първото хилядолетие. А името му идвал от това, че се намира в рибарския квартал. Гилдията на рибарите отговаряла за защитата на тази част от градските стени през средновековието.

Статуята на Ищван I, първия унгарски крал, също била неокласическа, а на пиедестала били изобразени сцени от живота на краля.

Църквата на Матяш (наричана така, понеже крал Матяш се женил там два пъти), естествено, беше в ремонт. Изобщо, по време на цялото пътуване, имах сериозен проблем с ремонтите. Налагаше се да снимам под невероятни ъгли, за да не хвана в кадър разни шарени скелета, огради, вериги и застаряващи общи работници без тениски.

Бях се качила по необичаен маршрут, така че на идване бях пропуснала най-впечатляващата гледка – стълбите към бастиона и кулите на църквата на фон. Видях я на връщане и опитах да я снимам. Батерията на фотоапарата ми се беше изтощила. Преди минути беше пълна, сега проклетия Канон пищеше да му сменя батери пака.

Видяло се е, викам си, ще се идва пак утре. За следващия ден имах смътната идея да отида до площада на героите и парка със социалистически статуи, но в крайна сметка реших, че не е голяма трагедия да ги пропусна. Площада на героите звучеше добре, а бях установила, че в Будапеща каквото звучи добре е разочароващо, а каквото звучи скучно („рибарският бастион”, вие сериозно?), е впечатляващо. Колкото до парка със социалистически статуи – нагледала съм се на соц изкуство, мерси. Исках да го видя, понеже ми се беше сторил странна идея. Унгарците явно много си се забавляват с комунизма. Освен, че са си събрали статуите на едно място като туристическа атракция, са спретнали реклами в соц стил, осеяни с петолъчки, за туристическите списания.

09.06.2010

На девети успях да се справя с линиите на метрото и стигнах до площада рано сутринта. Идеята ми беше да се вредя да снимам преди да са дошли туристите, а туристите бяха станали още по-рано, може би поради същата причина. Тълпите бяха още по-големи. Автобус след автобус стоварваха туристическа група след туристическа група. Пътят беше затворен, заради някакво официално събитие в двореца, и един самотен унгарски полицай опитваше да одържа напиращите шофьори на автобуси. Аз междувременно се опитвах да снимам, без да хвана главите и чадърите на преминаващите японци. С полицая си разменихме разбиращи погледи: „туристи.”

Качих се до горе, направих нови петдесет снимки на кулите на бастиона и отново опитах да снимам църквата на Матяш, без да хващам скелето и общите работници. Опитът не се увенча с успех. Ако някой иска снимки (може би дамата, която ми е намерила блога със „снимки на плешиви мъже”?), сега е моментът да се обажда.

След което се сблъсках с табелите. Не буквално, не съм чак толкова разсеяна. Имаха от онези табели за туристи – със стрелки към забележителностите. И докато на повечето места из града стрелките са две-три – тоест, има две-три близки забележителности, тук бяха по десетина. Във всички посоки. Това крайно ме обърка, понеже исках да ги видя всичките. Едновременно някакси. След известно обикаляне около табелата с нещастен вид, реших да си съставя План (или ПЛН, както би написал Rob Anybody): Точка едно, вода. Точка две, Виенската порта. Точка три, историческия музей.

Първа точка изпълних с умерен успех – купих си газирана минерална вода. Освен на забележителности в ремонт, от Будапеща ми тръгна и на газирана минерална вода. В Германия проблемът придоби чудовищни размери. С риск леко да се отклоня, до някой, който разбира – а бе, „васер” вода ли значи, или газирана вода?

Втора точка се оказа скучна. То можеше да се очаква – „Виенската порта” ми беше прозвучала впечатляващо. Беше просто… ами порта, която води към Виена. На следващия ден минахме през нея с автобуса, струва ми се.

Трета точка беше ключовата. Освен историческия музей, намерих и замъка Буда, плюс лабиринта към него, и испанското училище за езда. За малко да ги пропусна, понеже тръгнах да заобикалям в опит да се спася от тълпите туристи. Един полицай ме спря и ме информира, на унгарски, че пътят днес бил затворен и не можело да заобикалям. Каза ми и защо пътят е затворен, но аз, естествено, думичка унгарски не разбирам. Някакви момчета във военни униформи пушеха, насядали по шадраваните, и някакви коли със затъмнени стъкла пристигаха – нещо важно ще да се е случвало.

Посетих историческия музей, което рефлектира отрицателно върху състоянието на ходилата ми. Краката вече ме боляха зверски. А аз, със своите наивни представи за света, идея си нямах колко е голям всъщност музеят. Ами, много е голям. Разбрах го чак когато вече беше твърде късно – бяха ми връчили карта на входа (предвидливи хора – една карта би ми спестила много губене, например, в Лувъра), според която за обиколката на музея са ми необходими пет часа. Аз реших, че нямам пет часа. Пет часа може да са необходими на някой обикновен човек – аз археология ли ще уча, или какво? ArchaeologyWoman – обикновен човек през деня, супер археолог през… ъм, ранния следобед!

Обиколих музея точно за час. Подходих професионално – запознах се подробно с всички карти, изчетох всички табла, разучих керамиката през вековете, висях ужасно дълго време през една златна книга и комплект карти таро, запаметих шарките на прочутия еврейски килим – въобще, ако някой ми поиска report от музея, ще мога дори да го илюстрирам.

На връщане минах през площада, до който водеха влакчетата Badavari Siklo. Изкуших се да си хвана едно да ме смъкне до долу – щях да се окажа точно пред парламента и спирката на метрото. Стиснах зъби. Отново минах по баирите. Супер археолог през ранния следобед!

Advertisements

5 коментара

Filed under Из Европа

5 responses to “Будапеща II

  1. Добре де, сигурно съм петдесетия човек, който го пише в коментар, и енния, който ти го казва, ама, ебаси, ква си яка, Еск! 🙂
    Се хилих с глас, се възхищавах и да, копеле, ще те черпя бира, като се видим пак, щото и без това не пия, пък отвреме-навреме си купувам :))))
    силна прегръдка и до скоро :)))

    • Ще трябва значи да ми кажеш какво пиеш. Понеже четох тук едни твои разкази в една твоя книга, и изпитах непреодолимо желание да те черпя нещо.
      И ебаси, Алекс, ти също, ама сериозно, що за човек не пие бира?
      Надявам се (ама много), до скоро. 😀

  2. Le цитат de Еск:
    „С риск леко да се отклоня, до някой, който разбира – а бе, „васер” вода ли значи, или газирана вода?“

    Мила дъще,
    от петте ми (пропилени) години в учене на немски и неколкократните ми контакти с немския свят стигнах до заключението, че за немците „васъ“ е газирана вода, по възможност с добавени витамини, венчелистчета от тропически плодове и забранени оцветители.
    Ако искаш нормална, негазирана, кажи-речи чешмяна вода трябва да го упоменеш при поръчване на напитката.
    Даже няма да се учудя, ако един ден в немските тръбопроводи затече газирана вода…
    Твой любящ баща,
    Пепс

    П.П.: Ще се видим ли преди Глясгоу или ще се окаже, че делим ‘партмент?

    • За водата – и аз така заподозрях. Трябваше да ме чуеш как се опитвам да обясня на разни продавачки, че искам най-обикновена проста нормална минерална вода на немски. С моя речник от, общо взето, 20 думи.

      За Глазгоу – аз още не съм се наканила да си преведа дипломата, т.е. вероятно ще попадна в един от апартаментите с по много хора вътре, т.е. статистически е доста вероятно да сме в един. Понеже ако се помотая още малко, ще деля баня с половината университет.
      Но нищо не пречи да се видим преди това. Може да отидем да си купим шампоани. (исках да измисля някаква дейност, подходяща за хора, които делят ‘партмент.)

    • „Nicht Gaswasser“ би трябвало да ти свърши работа xD
      Аз вече си имам общежитие, та даже и имейл към университета, много пичозно звучи, обаче още не му знам паролата.
      Можем и за хавлии да излезем, тъй както е тръгнало :Е

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s