Прекъсвам серията от пътеписи, за няколко бързи съобщения:
Първо, честит юли. Поздрав за всички, които поради някаква причина са намерили блога ми с разнообразни търсения на изгреви, слънца и July Morning:
Второ, Черно Фередже са страшни на живо, а аз си имам най-страхотния автограф.
Трето, днес започва Tour de France.
Budapest coming soon. *съспенс, съспенс*
черно фередже и на живо са яки, и когато ги свирим и пеем из компанията (:
пък мама познава малкия тошко ^^
Хм, на нас пеенето никога не ни е било силната страна, сещаш се. Само Мили като дойде ни се получава. (:
Така и не разбрах кой е малкия и кой големия. Обаче тези хора имат страшни гласове.
О, никога не съм казвала, че пеенето ни се получава. Но е забавно. 😀
А всъщност и аз нямам идея кой кой е. Мисля, че малкият е този, който говори повече. 😀
И никакви поздрави за тези, които са намерили блога ти със „снимки на плешиви мъже“? Това е дискриминация и аз протестирам енергично.
Освен това блогът ти е станал по-тесен и ме стресира. Чувстваш ли се виновна?
Мина ми през ум да им пусна поздрав и на тях, ама щеше да се наложи аз да търся снимки на плешиви мъже. И нали с сещаш – щях да се набутам в нечий блог, чийто автор щеше да реши той да ми пусне снимки на плешиви мъже, и той щеше да се набута в нечий блог, и… и гугъл щяха да се хванат за главата.
Блога ми е тесен, ама текстът отстрани е оранжев и ми ходи на холандското лъвче и на Графийлд.