Голямата световна молспирация

Израснала съм в свят, в който объркващо грозните дрехи, в еднакви (според модата в момента) цветове, провиснали по закачалките с пропадналостта, която може да си позволи единствено много скъпа дреха,  обитаваха предимно марковите магазини на центъра. Купуваха ги перхидролени по душа, а често и в действителност, дами от континенталната част на страната със смътната идея, че купуват най-доброто. Сега изведнъж, с мол-инвазията, грозните дрехи станаха масова привилегия, при това удобно съчетана с ескалатори/асансьори, кафенета, кина, магазини за хранителни стоки, за свещи и сапуни, за сувенири и за часовници. Всичко това нямаше как да не ме наведе на въпроса: Къде, по дяволите, са домашните потреби? А? Представете си, че ви потрябват закачалки, примерно. И какво, ще излезете от мола ли?

Какво съм се разпискала? Справедливият ми гняв всъщност е породен от грубата грешка, която допуснах днес.

Днес аз, пренебрегвайки отчаяните вопли на интуицията си, посетих Mall Varna с идеята да пазарувам. Житейският ми опит трябваше да ме е научил, че ако варненското тийнейджърство от женски пол целокупно и нон-стоп въздиша по нещо, то това нещо несъмнено не е за мен. Но уви, любопитството уби котката. Така де, любопитството уби желанието ми да експериментирам с подобни всенародни мании.

Още на входа, когато небето притъмня и буреносни облаци се засъбираха на хоризонта, когато вятърът виеше по пустите улици, а гракът на чайките възвести задаващата се буря, когато прекрачих прага и ме блъсна силната сладникава миризма на ароматизатор, усетих злата аура на проклетия мол. Злокобно място, зло.
По лъскавия под, под лъскавия купол няколко етажа по-нагоре, покрай лъскавите магазини, сновяха хора с празни погледи и множество торби. Цели стада въодушевени пубери, твърдо решени да изхарчат джобните си за месеци напред, обилно парфюмирани жени на токчета (трак-трак-трак подсказваше задаването им отдалеч) с влачещи се зад тях затънали в самосъжаление мъже, и насред това сборище – аз, с обичайните ми оръфани дънки. Поне имах благоразумието да се дегизирам в зелен суитчър, вместо да облека тениската Star Wars със светещ в тъмното лазерен меч.

Все едно, леко зашеметена от необичайната обстановка, влязох в първия магазин. Дрехи. Ужасно много дрехи. Не ме разбирайте погрешно, аз нося дрехи. Обаче ги купувам между другото, ако мерна нещо някъде, докато отивам на някакво трето място, или по интернет, или с идеята да ги украся с текстилни бои. Изобщо, цялата ритуалност на пазаруването на промишлени количества дрехи ми се вижда отблъскваща.

И така. Да визуализираме: голям магазин, наоколо – дрехи, стрелкат се жени с фанатичен блясък в очите, въздухът вони сладникаво, на фон монотонен техно ритъм. Насред това – аз, плъзвам поглед по закачените блузи, харесвам си нещо, стрелкам се към него, отскачам назад потресена. Сценката се повтаря неколкократно. Точно така се сблъсках и с първия мол кошмар – блещукането. В кой момент точно всички женски дрехи започнаха да блещукат и как съм успяла да го проспя? Гледаш нормална тениска с картинка, приближаваш се, светлината на лампите попада върху нея и установяваш, че цялата е покрита с пайети, брокат, лъскави камъчета или сребристи/златисти нишки. Ужасяващо.
По време на отчаяните си опити да открия дреха, която не променя състоянието си ако бъде осветена, дойде, съвсем естествено, втория мол кошмар – дрехите бяха грозни. Или с щампа, рисувана сякаш с ляв крак от болен от паркинсон далтонист, или с озадачаващо провиснали ръкави, или с разтеглен на необичайни места плат, или прозиращи и стесняващи се точно където не трябва, или пък поразително приличаща на нощница.

Заболя ме главата, изпаднах в дълбоко отчаяние и изхвърчах от проклетата геена огнена. Окончателно затвърдих подозренията си, че шопингът е едно от онези женски забавления, които никога няма да проумея. Другите са едночасовите телефонни разговори, тестовете „той изневерява ли ви?“ и педикюра.

Утре ми пристигат тениските от teniski.нещо-си, с Lumpy от Happy Tree Friends и стопиращ космонавт.

15 коментара

Filed under К'во?

15 responses to “Голямата световна молспирация

  1. „Изобщо, цялата ритуалност на пазаруването на промишлени количества дрехи ми се вижда отблъскваща.“
    Да, и аз така смятам. Сигурно не съм единственият с остра и съвсем обяснима фобия от пазаруването на дрехи. Кошмари за това все още не ми се е случвало да сънувам, но пък винаги се е налагало да ме замъкват с доста усилия и яростна съпротива от моя страна за всякакви инициативи от сорта на „Айде да ти купим дрехи.“. И понеже съм си особен случай, винаги цялата работа е ставала голям ужас за околните. Ъъъъ, това е крайно полезна информация, нали? Шъ стане спамер от мен. Иначе, в моловете (поне Mall of Sofia – единствения, в който съм влизал) се случва да има и по някоя книжарница, макар и обикновено претъпкана със заблудени от нещо лъскаво фешънчета.

    • … , които влизат, оглеждат се бързо, стрелкат се към „Здрач“, плащат и излизат, да. XD
      Иначе, да, има книжарница (и киното е готино, а в кафенето правят прилично кафе) Обаче твърде често (оня ден. и миналата седмица.) специално нарочено излизане за да си купя дрехи/обувки/учебници се превръща в обиколка на книжарниците и разграбване на де що видя нова фантастика, така че този път, с непосилни усилия на волята, подминах книжарницата. Гордея се със себе си

    • Селена

      Тази в големия мол не струва… някаква имитация на книжарница…
      Обаче в по-малкия (Phoe Moll или някава такава глупост) има една книжарница на Сиела – ето това е истината ^^

  2. fethry

    Също може би се стрелкат към „Как да бъдем добър чалга фен“ или нещо такова. А по-„начетените“ – към Paulo Coelho и Umberto Eco, които май са бая популярни в тия среди. А като каза фантастика, в понеделник трябва да излезе една книга на Хайнлайн, това за съжаление отдавна не се е случвало.

    • Аха, видях. Обаче анотацията плашещо ми напомня за „Фрайди“, която беше някаква уникална идиотщина (сигурно след като си написал трийсе романа неизбежно опираш до историята на женски свръх-робот и неговите сексуални преживявания, обаче… ми дойде малко в повече) Ще видим.
      Утре мисля да си направя шопинг терапия. До „Хеликон“ и обратно.

  3. angelicxhc

    Има и хубави работи в мола… но от самата мисъл, че ходят толкова заблудени фешънчета и чалгарчета, които не знаят к’во да правят и само се шляят като мухи без глави ми се повръща… още не съм ходил, но съдя по него от думите на ходещи там хора.. (пу, пу, дан ми уруки… дано не стъпя, х-аха)

    • О, те знаят какво да правят – целеустремеността с която се стрелкат към поредния блестящ розов парцал е направо изумителна. Странно е някакси – седиш и гледаш обичайния шляещ се заблуден чалгар с празен поглед, в следващия момент той забелязва нещо достатъчно фешън и се трансформира в Супер-чалгар с цел и мисия.

      Ама сериозно – недей да стъпваш. Не допускай моята грешка, там беше… стресиращо.

  4. angelicxhc

    Е.. няма начин да не стъпвам човече :D. Очаква се в Шумен в моя квартал да построят до 2 години такова(пък май го спрели проекта… няма представа, но ако стане съм там)… ако има 3D кино… съм ПЪРВИ там 😀 100%. Мечта ми е примерно да отида на прожекция на „My Bloody Valentine“ 3D … ама преди т’ва да съм се напраил с козец… ще е велико, идиотско преживяване, ще се смея като идиот (какъвто съм си), с което ще отвратя ако ли не абсолютно всички, то поне голяма част от присъстващите идиотчета

    😀

  5. Eneya

    *смее се*
    Аз нямам против моловете, много са ми интересни, изглеждат адски надуваеми и изкуствени като опаковката на лъскаво евтино бонбонче.
    Някак пластмасово е и то и хората, които пазаруват от „марковите“ стоки вътре. 😉

    Но иначе посещението на моловете не е за сам човек (ако не спада към описаните от теп типажи), поне двама да сте, за морална подрепа.

  6. angelicxhc

    хх0х0х0.. има време… ще разберем!

  7. Bain

    Не може да бъде. Чета разсъжденията на идеалната жена. Всъщност, няма значение дали тя е идеална, разсъжденията са идеални. Всъщност, поради самия факт, че не би карала половинката ти да се мъкне с теб по магазините, мога да кажа само едно нещо…
    Ще се омъжиш ли за мен?

  8. Eneya

    Защото всичко, което идеалната жена би искала е Бейн.
    Или пък женитба. 🙂
    Хммм.

  9. Bain

    *Избутва Енеята с нейните неприятни за него феминистични възгледи*
    Знаеш точно как да ме удариш в гърба, нали?
    Now stay out and think about what you’ve done! After that, you are grounded for a week – no more feminist lines in public blogs!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s