Голямата световна молспирация

Израснала съм в свят, в който объркващо грозните дрехи, в еднакви (според модата в момента) цветове, провиснали по закачалките с пропадналостта, която може да си позволи единствено много скъпа дреха,  обитаваха предимно марковите магазини на центъра. Купуваха ги перхидролени по душа, а често и в действителност, дами от континенталната част на страната със смътната идея, че купуват най-доброто. Сега изведнъж, с мол-инвазията, грозните дрехи станаха масова привилегия, при това удобно съчетана с ескалатори/асансьори, кафенета, кина, магазини за хранителни стоки, за свещи и сапуни, за сувенири и за часовници. Всичко това нямаше как да не ме наведе на въпроса: Къде, по дяволите, са домашните потреби? А? Представете си, че ви потрябват закачалки, примерно. И какво, ще излезете от мола ли?

Какво съм се разпискала? Справедливият ми гняв всъщност е породен от грубата грешка, която допуснах днес.

Днес аз, пренебрегвайки отчаяните вопли на интуицията си, посетих Mall Varna с идеята да пазарувам. Житейският ми опит трябваше да ме е научил, че ако варненското тийнейджърство от женски пол целокупно и нон-стоп въздиша по нещо, то това нещо несъмнено не е за мен. Но уви, любопитството уби котката. Така де, любопитството уби желанието ми да експериментирам с подобни всенародни мании.

Още на входа, когато небето притъмня и буреносни облаци се засъбираха на хоризонта, когато вятърът виеше по пустите улици, а гракът на чайките възвести задаващата се буря, когато прекрачих прага и ме блъсна силната сладникава миризма на ароматизатор, усетих злата аура на проклетия мол. Злокобно място, зло.
По лъскавия под, под лъскавия купол няколко етажа по-нагоре, покрай лъскавите магазини, сновяха хора с празни погледи и множество торби. Цели стада въодушевени пубери, твърдо решени да изхарчат джобните си за месеци напред, обилно парфюмирани жени на токчета (трак-трак-трак подсказваше задаването им отдалеч) с влачещи се зад тях затънали в самосъжаление мъже, и насред това сборище – аз, с обичайните ми оръфани дънки. Поне имах благоразумието да се дегизирам в зелен суитчър, вместо да облека тениската Star Wars със светещ в тъмното лазерен меч.

Все едно, леко зашеметена от необичайната обстановка, влязох в първия магазин. Дрехи. Ужасно много дрехи. Не ме разбирайте погрешно, аз нося дрехи. Обаче ги купувам между другото, ако мерна нещо някъде, докато отивам на някакво трето място, или по интернет, или с идеята да ги украся с текстилни бои. Изобщо, цялата ритуалност на пазаруването на промишлени количества дрехи ми се вижда отблъскваща.

И така. Да визуализираме: голям магазин, наоколо – дрехи, стрелкат се жени с фанатичен блясък в очите, въздухът вони сладникаво, на фон монотонен техно ритъм. Насред това – аз, плъзвам поглед по закачените блузи, харесвам си нещо, стрелкам се към него, отскачам назад потресена. Сценката се повтаря неколкократно. Точно така се сблъсках и с първия мол кошмар – блещукането. В кой момент точно всички женски дрехи започнаха да блещукат и как съм успяла да го проспя? Гледаш нормална тениска с картинка, приближаваш се, светлината на лампите попада върху нея и установяваш, че цялата е покрита с пайети, брокат, лъскави камъчета или сребристи/златисти нишки. Ужасяващо.
По време на отчаяните си опити да открия дреха, която не променя състоянието си ако бъде осветена, дойде, съвсем естествено, втория мол кошмар – дрехите бяха грозни. Или с щампа, рисувана сякаш с ляв крак от болен от паркинсон далтонист, или с озадачаващо провиснали ръкави, или с разтеглен на необичайни места плат, или прозиращи и стесняващи се точно където не трябва, или пък поразително приличаща на нощница.

Заболя ме главата, изпаднах в дълбоко отчаяние и изхвърчах от проклетата геена огнена. Окончателно затвърдих подозренията си, че шопингът е едно от онези женски забавления, които никога няма да проумея. Другите са едночасовите телефонни разговори, тестовете „той изневерява ли ви?“ и педикюра.

Утре ми пристигат тениските от teniski.нещо-си, с Lumpy от Happy Tree Friends и стопиращ космонавт.