Миналата сряда е излязъл алманахът ФантАstika 2008. Срещу 17 лева в книжарниците (с отстъпки в онлайн Пингвините, Хеликон и Books.bg), или 10 в клуб „Иван Ефремов“ можете да се сдобиете с ето тази красота:
Дотук с кратката информационна справка. Работата е там, че след бърз преглед на съдържанието,открих три неща: първо, има Нийл Геймън (Той си е моя автор. Обаче още не знае.) и Лукяненко, както и един куп български автори, на които се каня да обърна внимание откакто се намърдах в редиците им. Второ, има картинки. Трето, има ме и мен. Това беше очаквано, изненада ме името на раздела ми:
(…)
Млади гласове:
Драконът и портокаловия сок – Геновева Димова (II награда на Аргус 2008)(…)
Смущаващо ми се стори това „млади гласове“ – моментално ми навя образа на олигавено хлапе в проходилка, с уста омазана цялата в пюре, зинала насреща ти широко, чак се виждат сливиците, и произвеждаща кански писъци. Няколко мига по-късно, когато пищящото хлапе благоволи да се оттегли със своята проходилка от главата ми, осъзнах и че съм единствена в този раздел. Тоест, не съм просто млад глас, аз съм млади гласове. Два? Няколко? Много млади гласове. Шизофренията ми е официално установена, документирана, публикувана и снабдена с ISBN. Не е ли просто велико? Особено предвид факта, че в алманаха ми е първата официална публикация. За първи път си виждам името напечатано на нещо различно от сметка за телефон, списък на наказаните от съвета ученици или грамота за участие, дадена на олимпийски принцип.
Приемам поздравления под формата на кафе, кафе, много кафе и евентуално още кафе. В замяна ще ви подпиша книгата, може дори да я подпиша няколко пъти, при това (ако се справите успешно с доставянето на необходимото количество кофеин) с треперещи ръце и светещ поглед. Иначе, разказът можете да прочетете тук (download или html вариант) Но така ще изпуснете невероятната възможност да купите кафе на обещаващ млади гласове.
It's Only Rock 'n' Roll 
Ехааа, честито, честито.. тц тц тц…. Направо ме изкуши да дойда с кафето, обаче… мамка му, остават ми броени дни в Шумен, а и сега като се прибера в Казанлък Бейн ще ме подпука що не съм те сгащила наживо и да му докладвам 🙂 Имам си и аз едни „млади гласове“, та покрай памперсите и всичко производно няма да мога да си купя книгата и да се сдобия с автограф.. Ех.. ама как се радвам на такива хора като теб! Честито още веднъж и аз съм по кафето, но не и по кафенетата 🙂
Благодаря (=
А аз иначе Шумен съм го отписала през лятото (как оцелявате в жегата по баирите?) и съм си във Варна, така че няма никаква причина да бъдеш подпуквана.
И някой път трябва да пием кафе някъде в региона (на-изток-от-Пловдив), ‘начи. Аз съм профи, и памперси автографирам. (=
Е, тогава ще си чакаме звездния миг към Южната България 🙂
Е, може да се радваш, че не са кръстили раздела „Гласовете ви чувам“ – това би означавало по-задълбочено психично заболяване. 😉 Иначе поздравления за участието в сборника. 🙂
Или направо „Гласовете ме накараха“, а? По-добре не им давай идеи, накрая ще свърша сам-сама в сборник „Избрани български автори“, подписана като „колектив от гласове“.
И благодаря. (=
Здравей(те), Млади Гласове.
Честита победа! (На всичките, не само на представящото ви лице Еск.)
Аа, без такива, как си позволяваш да прескачаш посредника!
Благодаря от името на всички ни, Косе (=
*lol*
Честито ти да е. 😉
И да продължаваш в този дух.
С шизофренията полекичка, да не станеш като С. Майер, на която героите й говорят и решават сами какво да се случва с тях (и й казват какво да се случва с тях). 🙂
О, надали мога да се сравнявам с подобен майстор на словото, нито път да се надявам моите герои да достигнат някога подобна плътност, подобна дълбока психологичност, подобно блещукане на слънчева светлина и подобна „хипервентилация“.
А героите й не й ли казват и какво да се случва с нея? Звучи страхотно като оправдание за бъдещо убийство, например. „Едуард ме накара!“. 😀