Момичето с уменията

/или „не знаеш в кой момент снимката ти ще се озове на нечия ограда“./

Представете си следната ситуация – вървя си аз по варненските улици, със своята смешна подскоклива походка, Tomi Joutsen от Amorphis ми се дере в ушите, слънцето грее, гларусите вряскат и изобщо цари типична варненска идилия, с нищо ненамекваща за предстоящото крушение. Преминавам покрай поредния строеж и оглеждам изпод вежди налепените по оградата плакати. Обичайните чалга величия, малко предизборни агитации, фирма, която „кърти, пробива, извозва“… Внезапно погледа ми привлича напълно невинноизглеждащ плакат. Шареничък такъв, весел, с разноцветни букви и няколко снимки. „Различно лято“, чета, „опит, отговорност, подкрепа“. „Баси кифлите“ е първото, което ми хрумва за иначе симпатичните момичета на снимките, понеже съм ужасен човек, а и не си падам по подобни инициативи: „аз съм скучен, намерете ми занимание за лятото“. Понечвам да продължа по пътя, когато погледът ми се плъзва по последната снимка. Малко като в анимационно филмче, ми трябва време да осмисля видяното. Заковавам се рязко, извръщам се втори път и ченето ми увисва. Буквално. Нека визуализираме – аз с поглед като на теле в железница, отсреща – строеж, ограда, плакат. Ето този плакат:

Познахте ли снимката най-вдясно? Е, аз я познах. Ето тази е.

Преди две години поради някаква причина се оказах на ЛАРП (цък, ако се чудиш какво е ЛАРП), организиран от общината. Беше ми първият ЛАРП и го играех вещица, понеже не бях сигурна дали не съм твърде пацифистична за да налагам хората с пластмасови мечове. В последствие се оказа, че не съм, но затова друг път. Важното в момента е, че моята снимка от 2007 с островърха шапка, наметало и широка усмивка се размотава безпризорно из града.

Странното (тоест, поредното странно) е, че преди около седмица бях попаднала на тази публикация – в общи линии, милата американка се оплаква, че някаква чешка фирма е откраднала снимката на семейството й за рекламните си табла. За момент се зачудих как бих се почувствала, ако разбера, че някоя моя снимка, снабдена с неподходящо рекламно изречение, е разлепена из Прага. Идеята бързо беше отхвърлена с непривично скромното „притрябвала им е моя снимка“.

Поне „умения“ е далеч по-приемливо от „Ще подготвим и доставим вашите поръчки до два работни дни“.

Баща ми веднага излезе с конструктивно предложение – да се изтърся в общината и да поискам хонорар. От кмета, лично. Ако на входа ме попитат къде отивам да отсека: „Аз съм момичето с уменията, трябва да се срещна с Кирчо“.

И така де – ако искате различно лято, аз съм вашият човек.

And the girl with the skills saves the day!