Нямам никаква идея за какво ми е блог. Тоест, имам идея за какво са блоговете по принцип, но защо, по дяволите, и аз самоотвержено се хвърлих в кюпа публикуващи онлайн си остава загадка. Имах напълно задоволително обяснение защо нямам блог, когато, такова, нямах блог: първо, имам си достатъчно неща за писане, по които трябва да работя и не мога да си позволя да губя време в писане в блог; и второ, от думата „редовно“ се изприщвам. А нередовен блог е като… нещо неприятно (категорично отказвам да хабя творческа енергия в измисляне на подходящи сравнения. да хабя и време и творческа енергия би било като да… о, по дяволите.)
Колкото до абсурдния ник… повечето блогърски ръководства, на които съм попадала, съветват да си избереш лесен за запомняне, кратък ник. Страхотно, но след часове, часове, изпробване на различни лесни за запомняне и кратки никове, всичките заети, вече изнервена до крайност и с леко налудничав поглед, си казах „стига“ и прибегнах до добрите стари учебници по медицина. Другия вариант беше да използвам метода „кръсти се на някой предмет на бюрото“, обаче предишния ден си бях подреждала бюрото (какъв е шансът да се случи това?) и изборът ми за ник се ограничаваше до laptop (заето), list (навяващо нежелани поетични асоциации) и himikalka (клише) И така, запрелиствах някаква глава за аномалии при оцветяването и скоро се сдобих със schizochromatic в wordpress. „schizo“ като „шизо“ и „chromatic“ като… ами, като „хроматичен“. Аз не се сещам за друга дума, в която да има две „ch“, които се четат като „k“ и едно „т“, което изниква незнайно от къде.
По подобен начин си кръстих и този пост, въпреки съвета „избирайте подходящи заглавия на постовете, за да улесните читателя“. Категорично отказвам да улеснявам читателя. Нека страда. Със заглавия, нямащи връзка с поста и никове като „скитзъкроматик“, ха!
ААААААААААААААААААААА! ЕСК! ( : Здравей, Еск! Здравей, място, което да чета!
Ааа, Алекс! (= Здравей и тук.
Аз понеже вече коментирах поста с бънджито, но чак после видях снимките в сайта, чието име не знам как се произнася, но аз наричам фликр,… чакай, каква ми беше първоначалната идея? А, да! Там има моя снимка! xD И туй добре, де, ама… защо не знаех, че изобщо съществува такава снимка? xDD
Фликр!
Не знаеш, че я има, понеже я мислех за безвъзвратно загубена – нали фотоапаратът ми умря, а не бях успяла да кача снимките от лятото. Обаче преди няколко дни се усетих, че сигурно на картата нищо й няма, а снимките са на нея ии… да. Отне ми само десетина месеца да съобразя, йеа.
Ии познай каква друга снимка си намерих. Поразмазана, но текстът се чете: „За него ще бродят легенди, дори след стотици лета…“ XD
Реакциите ти определено са удивително бързи. ^^
А аз казвах ли ти, че по-късно открихме некролог с по-пълен текст на стихотворението в Ботевград? Даже май го снимах със стария ми телефон, ама… дали е още жива снимката, не знам. Ще проверя обаче и ще ти бъде докладвано. xD
Оу, и докато не съм забравила… пак. С Джулая какво става? Вчера говорих с Адам и той каза, че ще е на… нещо с Ф беше. Фичоза? Или нещо такова, заедно с астрономите (erm, who’s he talking about? О.о). Та.. да.
Фичоза ще да е. Адам ще е с астрономите, астрономите вероятно ще са с мойто Ани, с Ани май сме и ние (освен ако не отидем на Камен бряг, за което аз съм все по-малко навита – не ми се получава схемата с придвижването от Шумен) А бе, идея си нямам какво става, общо взето. Както винаги, ще се решава в последния момент. И както винаги, накрая ще посрещаме слънцето над варненските храсти, вместо над морето. А вие къде ще сте?
(този път се сетих да натисна „отговор“! искам да бъде отбелязано xD)
Ами, ако вие сте във/около Варна, мисля да пробвам да съм с вас? 🙂 Пък другите… ще ги карам и те да са с нас. ^^
Блога не се прави за другите, прави се за теб. Ако искаш, го правиш редовен, ако не искаш – не. Ако го направиш редовен, рано или късно, някой ще каже, че се повтаряш.
Ако го направиш нередовен, за сметка на това, когато напишеш нещо веднъж на две-три седмици, ще се третира като нещо страхотно със сигурност. Но ти си решаваш, разбира се. Блога е за теб, не за другите. Той е нещо като онлайн дневник, който също така развеселява разни си там странни хора като моя светлост рано сутрин.
(=
Разбира се, че си е за мен. Обаче за мен би могъл на бъде и на Word документ, и в тетрадка – за да го споделям, може би, би трябвало да имам да кажа нещо… така ми се струва. А аз, общо взето, нямам. Затова пък драсването на някой пост в почивките между главите ми с отразява доста съживяващо на писателския процес, та явно полза има. Все едно, благодаря ти за успокоенията, надявам се да те мяркам наоколо.
Съветче… имаш едно редче под заглавието, което можеш да едитнеш. Та там напиши заглавката на поста на латиница или на английски (латински букви да е).
И така, огромните, абсурдни адреси от по пет реда с нули, проценти и прочие такива магиески изчезват.
Е, освен ако не искаш наистина да мъчиш читателите си. 🙂
Тогава не го барай.
Хей, благодаря! (= Изобщо не бях забелязала, а наистина изглежда кошмарно.
Читателите и без това се мъчат, горките, та избягвам да ги тероризирам допълнително с технически подробности. Иначе щях да пиша с червени букви на черен фон и с ‘666’ вместо „ш“. Или подобна дивотия.
*пищи* моля те, недей…
Достатъчно ми е да виждам „онлайн-всекидневниците“ дето пишат по този начин (пък макар да се отнася за смисловата натовареност и граматиката, а не самия фонт.)