Как не се пише книга

или “Как да стане така, че колкото и време да отделим, в крайна сметка, да не напишем книга”.

Осъзнавам, че далеч не съм специалист в областта (с моя близо тригодишен творчески път и една година опити, посветени специално на (не)написването на книга). Изобщо не мога да се меря с всички, които са стигнали единствено до етапа “О, аз винаги съм искал да напиша книга”. Затова пък, ако и вие като мен, не сте успели да се ограничите с едното желание и все ви влече към химикалката/клавиатурата, аз съм насреща – давам една година гаранция за ненаписване на книга.

Не знам защо би ви било да не напишете книга за една година, това си зависи от вас. Във всеки случай, препоръчвам това ръководство на всеки, който смята, че фен-фикшъните по Twilight са една наистина свежа идея, на всеки, когото мама, тате и учителката по литература са уверили, че има какво да каже на света, и на всеки, чийто читателски опит се изчерпва с “Под игото” и “Приключенията на Моливко и Сръчко”.

(ако сте очаквали да намерите писателски съвети тук – ами няма. Марш в книжарницата за “За писането” на Стивън Кинг и “Курс по творческо писане” на Йосип Новакович)

И така,

Как не се пише книга

It takes an awful long time to not write a book.

Douglas Adams

1. Не пипайте химикалка. Не. Не, казах. О, по дяволите! Защо не ме слушате? Нищо няма да стане така, нищо!

2. Не приближавайте химикалката до лист. Не. Не бе! Ама вие изобщо не разбирате от дума, а?

3. Не пишете. Рисувайте маргаритки, смятайте десетичния еквивалент на пи, правете каквото щете, само не пишете.

4. Все пак започнахте да пишете, нали? Е, мисля, че сега е подходящия момент да си вземете нещо за пиене. Определено ви се пие нещо. И ви се хапва. Що не си спретнете една плодова салата? И да си бучвате по някой резен портокал, докато пишете? Нямате портокали? Непременно идете до магазина да си купите!

5. Добре, разбрах, не ви се ядат портокали. Значи със сигурност ви се пишка. Не смейте да ми възразявате, пикае ви се! Пиш пиш пиш пишшшшш. А сега?

6. Налели сте си нещо за пиене, посетили сте тоалетната, време е да се върнем към листа? Не! Не се връщайте към листа. Мисля, че на връщане от тоалетната е добра идея да проверите дали някоя крушка не трябва да се смени, дали няма мръсни чинии в мивката и дали някоя стая няма нужда от пребоядисване. Изобщо, моментът е подходящ да отметнете някое отдавна отлагано домакинско задължение.

7. Нямате домакински задължения? Чудесно. И все пак, в тая стая не е ли твърде светло за писане? Я спуснете щорите. Е, не, става твърде тъмно. Що не дръпнете пердетата? А, супер. Вижте какъв красив слънчев ден. Хората се разхождат, смеят се и се радват на живота, а вие – социопати гадни – сте се затворили тук и ще ми пишете! Излезте малко на въздух, звъннете на приятели, разходете се. Ще пишем утре. Утре вече, непременно.

Аз съм млади гласове.

Миналата сряда е излязъл алманахът  ФантАstika 2008. Срещу 17 лева в книжарниците (с отстъпки в онлайн Пингвините, Хеликон и Books.bg), или 10 в клуб “Иван Ефремов” можете да се сдобиете с ето тази красота:

Дотук с кратката информационна справка. Работата е там, че след бърз преглед на съдържанието,открих три неща: първо, има Нийл Геймън (Той си е моя автор. Обаче още не знае.) и Лукяненко, както и един куп български автори, на които се каня да обърна внимание откакто се намърдах в редиците им. Второ, има картинки. Трето, има ме и мен. Това беше очаквано, изненада ме името на раздела ми:

(…)

Млади гласове:
Драконът и портокаловия сок – Геновева Димова (II награда на Аргус 2008)

(…)

Смущаващо ми се стори това “млади гласове” – моментално ми навя образа на олигавено хлапе в проходилка, с уста омазана цялата в пюре, зинала насреща ти широко, чак се виждат сливиците, и произвеждаща кански писъци. Няколко мига по-късно, когато пищящото хлапе благоволи да се оттегли със своята проходилка от главата ми, осъзнах и че съм единствена в този раздел. Тоест, не съм просто млад глас, аз съм млади гласове. Два? Няколко? Много млади гласове. Шизофренията ми е официално установена, документирана, публикувана и снабдена с ISBN. Не е ли просто велико? Особено предвид факта, че в алманаха ми е първата официална публикация. За първи път си виждам името напечатано на нещо различно от сметка за телефон, списък на наказаните от съвета ученици или грамота за участие, дадена на олимпийски принцип.

Приемам  поздравления под формата на кафе, кафе, много кафе и евентуално още кафе. В замяна ще ви подпиша книгата, може дори да я подпиша няколко пъти, при това (ако се справите успешно с доставянето на необходимото количество кофеин) с треперещи ръце и светещ поглед. Иначе, разказът можете да прочетете тук (download или html вариант) Но така ще изпуснете невероятната възможност да купите кафе на обещаващ млади гласове.

Мразя книги с дълбоко житейско послание.

(понеже литературните анализи ми дойдоха в повече – чувствам се психически смазана; и понеже ми писна любимите ми автори изведнъж да решават, че досега са се занимавали с „упадъчна литература без послание” и да правят резки стилови завои към областта на трактатите.)

Честно. Направо се изприщвам, когато на задната корица видя нещо като „преобръща възприятията за света”, „разкрива истини за живота” или, о ужас, ще ме „направи по-добър човек”.  Някак не откривам очарованието на пространните лирически отклонения, които ни запознават с житейската философия на автора. Все ми е едно какво мислиш за смъртното наказание, комунизма, абортите, тютюнопушенето, морала, войната, алкохола, патриотизма, сексизма, садизма, тероризма или който и да е произволен „изъм” – ти разказвач ли си, или си ми майка?

Не искам предварително сдъвкана и обилно олигавена житейска мъдрост. Нямам нищо против, ако е сбутана някъде сред действието и героите, така че ако случайно я потърся – да я намеря. Ако ми допада може и да си отбележа страницата, да си я извадя и да я публикувам в пост с „Житейски мъдрости”. Или да си я напиша в балончето на скайп. Ей така: „Kogat0 SiLno Jelae6 Ne6To cialata wseleNa Ti sudeistva da go postigni6!!!!”. Обаче когато половината книга е философски трактат (чиито дял се увеличава прогресивно – понеже някой с химикалка в ръка е започнал, опиянил се е от псевдоинтелектуалната си мощ и не е успял да спре.), а другата половина разглежда безкрайно нелогичните взаимоотношения между разни плоски персонажи, ми идва в повече. За капак се опитват да ме убедят, че плоските герои били плюс, защото са „обобщени образи”. Ама „обобщените образи” са безумно скучни. И не може в единия момент да е зима, а в следващия лято, и да се оправдаеш с това, че природата отразявала вътрешния свят на героя.

Съжалявам, но ако до петдесетата страница не е прелетял нито един дракон, нямало е нападение на извънземни, нито една постапокалиптична сцена и нито едно необяснимо явление, нито един ярък герой, не се е появил странник с омагьосан меч или поне психар с брадва, не се е ляла кръв (човешка, драконова или флуоресцираща) или, за бога,никой не е пуснал свестен лаф , значи книгата е ска-па-на.