Как не се пише книга

или „Как да стане така, че колкото и време да отделим, в крайна сметка, да не напишем книга“.

Осъзнавам, че далеч не съм специалист в областта (с моя близо тригодишен творчески път и една година опити, посветени специално на (не)написването на книга). Изобщо не мога да се меря с всички, които са стигнали единствено до етапа „О, аз винаги съм искал да напиша книга“. Затова пък, ако и вие като мен, не сте успели да се ограничите с едното желание и все ви влече към химикалката/клавиатурата, аз съм насреща – давам една година гаранция за ненаписване на книга.

Не знам защо би ви било да не напишете книга за една година, това си зависи от вас. Във всеки случай, препоръчвам това ръководство на всеки, който смята, че фен-фикшъните по Twilight са една наистина свежа идея, на всеки, когото мама, тате и учителката по литература са уверили, че има какво да каже на света, и на всеки, чийто читателски опит се изчерпва с „Под игото“ и „Приключенията на Моливко и Сръчко“.

(ако сте очаквали да намерите писателски съвети тук – ами няма. Марш в книжарницата за „За писането“ на Стивън Кинг и „Курс по творческо писане“ на Йосип Новакович)

И така,

Как не се пише книга

It takes an awful long time to not write a book.

Douglas Adams

1. Не пипайте химикалка. Не. Не, казах. О, по дяволите! Защо не ме слушате? Нищо няма да стане така, нищо!

2. Не приближавайте химикалката до лист. Не. Не бе! Ама вие изобщо не разбирате от дума, а?

3. Не пишете. Рисувайте маргаритки, смятайте десетичния еквивалент на пи, правете каквото щете, само не пишете.

4. Все пак започнахте да пишете, нали? Е, мисля, че сега е подходящия момент да си вземете нещо за пиене. Определено ви се пие нещо. И ви се хапва. Що не си спретнете една плодова салата? И да си бучвате по някой резен портокал, докато пишете? Нямате портокали? Непременно идете до магазина да си купите!

5. Добре, разбрах, не ви се ядат портокали. Значи със сигурност ви се пишка. Не смейте да ми възразявате, пикае ви се! Пиш пиш пиш пишшшшш. А сега?

6. Налели сте си нещо за пиене, посетили сте тоалетната, време е да се върнем към листа? Не! Не се връщайте към листа. Мисля, че на връщане от тоалетната е добра идея да проверите дали някоя крушка не трябва да се смени, дали няма мръсни чинии в мивката и дали някоя стая няма нужда от пребоядисване. Изобщо, моментът е подходящ да отметнете някое отдавна отлагано домакинско задължение.

7. Нямате домакински задължения? Чудесно. И все пак, в тая стая не е ли твърде светло за писане? Я спуснете щорите. Е, не, става твърде тъмно. Що не дръпнете пердетата? А, супер. Вижте какъв красив слънчев ден. Хората се разхождат, смеят се и се радват на живота, а вие – социопати гадни – сте се затворили тук и ще ми пишете! Излезте малко на въздух, звъннете на приятели, разходете се. Ще пишем утре. Утре вече, непременно.

Аз! (акуратно класифициране)

Теди е виновна.

Плъзнала е нова верижна игра и, уви, успя да ме застигне. Идеята е да изброиш добрите и лошите си качества и да поканиш някой друг да направи същото (да предадеш заразата нататък)

Нещо като плюсове:

- добър разказвач съм
- авантюрист съм, обичам нови неща и лесно се приспособявам
- имам силно развито чувство за чест и справедливост
- винаги съм твърдо убедена, че всичко в крайна сметка ще бъде наред
- хладнокръвна съм, не изпадам в паника в напечени ситуации и умея да се контролирам
- уважавам личната свобода (най-вече моята… но шшт, последното да си остане между нас, иначе това трябва да мине към минусите и ще стане несиметрично)
- не съм материалист
- никога не ми е скучно, най-идиотски дребни неща ме забавляват. Обичам да кръщавам нюансите зелено на листата (от „водорасло“ до „патешки дрисък“), да наблюдавам траекторията на мравките, или да чета табели наобратно и да търся скрити сатанински послания.

, но иначе съм ужасен човек:

- почти лишена съм от инстинкт за самосъхранение
- държа прекалено на личното си пространство
- рано сутрин не съм аз – в мен се е вселил зъл дух и единствения начин да бъде прогонен е чрез екзорсизъм (и кофеин)
- понякога изпадам в пристъпи на необуздана (и саркастична) искреност – изтърсвам всичко, което си мисля, с нулев филтър
- пръстите ми постоянно пукат
- нарцистична и горда съм, не нося на подигравки и често гледам другите отвисоко
- държа си на любимата литература (фантастика) и музика (рок) и приемам твърде лично всякакви пренебрежителни изказвания по техен адрес
- „имам смущения във функциите на жлезата ми за обществен дълг и природна недостатъчност на морални клетки“ (и следователно съм извинена от участие в спасяването на Вселената)

Да поема щафетата… който реши, правилата са елементарни. На никого специално няма да го натрисам това, гадно е (, Теди. Да, в момента ти натяквам)

Питайте Айбури

Току-що си прегледах „Search Engine Terms“ и установих, че хората попадат на блога ми с най-невероятни ключови думи, търсейки неща, които тук изобщо ги няма. Установих също, че за някои от нещата, които ги няма, спокойно е можело да питат и съм щяла да им отговоря, понеже, както е добре известно, аз знам всичко и съм винаги права.

И така, официално откривам рубрика „Питайте Айбури“. За да отговоря на въпросите, които ви вълнуват, трябва просто да попаднете на блога ми с някакво (не)подходящо, странно или откровено идиотско търсене.

Секция „БДЖ“:

До търсещия „купуване на билет от влака“ – да, може да се купи от кондуктора, но са по-скъпи.

До „снимки от kocherinovo“ – да беше казал преди седмица, щях да го нащракам. Или поне гарата.

До „как изглеждат новите купета в бдж“ – ако питаш за новите първа класа, издържани са в класически „салон за красота“ стил. Розово и лилаво, без купета, седалките удобно разположени една срещу друга, за да можеш да клюкариш с целия вагон и да лакираш ноктите на другарчето.

За всичко останало, Пътеводителя на пътника в БДЖ.

Секция „Красота и стил“:

До „пайети и камъчета magazin“ – стига сте се маскирали като коледни елхи, по дяволите.

До „как да махна камъчета от дреха“ – еми казах ти аз, ама кой да ме слуша. Ходи си сега като коледна елха.

Секция „Генетика“:

До „Кой пол носи гена на плешивостта“ – мъжкият. Плешивостта си върви с Y хромозомата, тоест ако си мъж (XY – X от мама, Y от тате) и баща ти е плешив, ти 100% също си плешив. Ако си жена (XX – X от мама, X от тате), няма никакво значение, понеже, очевидно, нямаш Y хромозоми.

Секция „Корабоплаване“:

До „моята лодка“ – ти пък как попадна тук?

Секция „Обогатете речника си“:

До 4-мата, които се интересуват от думата „матримониален“ – синоним е на „брачен“, аз да не съм ви уикиречник.

Секция „AC/DC“:

До 11-мата, питащи за AC/DC в Шумен – ми не, няма да дойдат.

И до 5-мата, търсещи лого на AC/DC – заповядайте. Другия път опитайте с google изображения.

Секция „Аз“:

До 12-мата, които са ме намерили с името ми – вероятно сте попаднали първо на симпатичното лелинче, запътило се към плажа с волейболна топка в ръка във Facebook, или на другата адашка, която слуша поп-фолк и е „много яка“ (културистка?), или пък на онази в сайта за запознанства за възрастни, или онази, която не знае жестомимика. Е, жестомимика наистина не знам, но иначе не слушам поп-фолк, бия малкия си брат на канадска, но не мога да отварям буркани сама (тоест не съм много яка), не съм регистрирана в сайт за запознанства, нито в гадния Facebook и нямам волейболна топка.

До търсещите разказите -  тук съм публикувала всичко.